• І-ва група - основни физико-химични показатели - разтворен кислород, активна реакция, електропроводимост, нитрати, амониеви йони, температура на водата, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий и калий, сулфати, хидрогенкарбонати, карбонати, сух остатък;
• ІІ-ра група – допълнителни физико-химични показатели - нитрити, фосфати, общо желязо, манган.

• І-ва група – метали и металоиди - олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, общ хром, хром 3-валентност, хром 6-валентност, стронций, обща алфа и бета- активности;
• ІІ-ра група - органични вещества - трихлоретилен, тетрахлоретилен, алдрин, диелдрин, ендрин, атразин, симазин, пропазин, ендосулфан, метоксихлор, хептахлор, хлордан, DDT/DDD/DDЕ, НСН-съединения, 2,4 Д, ацетохлор, пендиметалин, флутриафлор, триадименол, манкоцеб, тебуконазол, хлорпирифос, трифлуралин, алахлор, циперметрин.

Анализът на подземните води е направен според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Води по Речни басейнови райони и по подземни водни тела.

В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през първото полугодие на 2011г. е извършван в 98 мониторингови пункта ( 341 пробовземания), разпределени в 49 подземни водни тела.

В Черноморски басейнов район са подлежали на мониторинг 57 пункта( 144 пробовземания)- в 28 подземни водни тела.

За Източнобеломорски басейнов район са пробовземани 100 мониторингови пунктове (201 пробовземания) на подземни води, които са разположени в 41 подземни водни тела.

И за Западнобеломорски басейнов район качеството на подземните води през първото полугодие на 2011г. е наблюдавано в 36 мониторингови пункта ( 54 пробовземания) – разпределени в 29 подземни водни тела.

Дунавски басейнов район

Западнобеломорски район

Качество на подземните води в Черноморски басейнов район

Качество на подземните води в Източнобеломорски басейнов район

Качество на подземните води в Черноморски басейнов район.

През първото полугодие на 2011г. в района са подлежали на мониторинг пунктове разположени в 28 подземни водни тела. Пробовземани са мониторингови пунктове в порови води в кватернера на реките –Батова, Провадийска, Врана, Камчия, Айтоска, Средецка-Мандара, Ропотамо, Велека, Двойница и Луда Камчия. Пет порови ПВТ са привързани към неогенски наслаги, това са: Порови води в неоген -сармат Североизточна и средна Добруджа, Карстово- порови води в неоген - миоцен -сармат Изгрев-Варна -Ботево-Батово, както и сарматските наслаги при гр.Айтос, Руен и Несебър и неогенските отложения при гр.Бургас.

Мониторинг е провеждан и в две порови ПВТ в палеогенски отложения - Порови води в палеоген - еоцен, олигоцен Провадия и Порови води в палеоген - еоцен, олигоцен Бургас. Карстовите води на три подземни водни тела също са анализирани - горна креда-мастрихт Шуменско плато, в горна креда турон-мастрихт Каспичан, в Горна креда турон - мастрихт- Провадийска синклинала, както и две ПВТ в студената и топлата част на малм-валанжски водоносен хоризонт.

Мониторингови пунктове се пробовземат също и в пукнатинни подземни води – шест ПВТ - Пукнатинни води в К2t сn-st-Бургаска вулканична северно и западно от Бургас, Пукнатинни води в К2t сn-st-Бургаска вулканична южно от Бургас, Пукнатинни води в хотрив-барем-апт Каспичан, Тервел, Крушари, Пукнатинни води в хотрив-барем-апт Шумен Търговище, Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Предбалкан Конево и Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Предбалкан Риш.

През първото полугодие на 2011г. най-съществено е замърсяването на подземните води с нитрати. Рисковите ПВТ и пунктовете, където е превишен стандарта за качество (СК) са показани на следващата фигура 2.

Фиг.2

Таблицата

От извършените анализи през първото полугодие на 2011г. на останалите задължителни показатели се наблюдават превишения на СК, които са посочени по пунктове и подземни водни тела в следващата табл.2. Превишенията са представени в пъти над СК.

Таблицата 2

Качество на подземните води в Източнобеломорски басейнов район

В района подлежат на мониторинг 41 подземни водни тела. Това са седем ПВТ, отделени в кватернернерните отложения в Пирдоп - Златишка и Твърдишка котловини, в Горнотракийска низина, в района на Ямбол – Елхово и Свиленград-Стамболово, както и кватернера на река Арда и района на Марица- Изток. Порови подземни води се пробовземат и в мониторинговите пунктове на девет ПВТ очертани в неоген-кватернерни водоносни хоризонти на Карловската котловина, Казанлъшката котловина, Сунгурларско - Карнобатската котловина, Ихтиманската котловина, котловината Долна баня – Костенец, района на Велинград, Хасковската котловина, Сливенско- Стралджанска област и Пазарджик - Пловдивския район, както и в неогенски отложения в района на Свиленград-Стамболово и Ямбол – Елхово. Разкрива се и едно ПВТ в Палеоген - Неоген - Марица Изток. Мониторинг се извършва в десет карстови ПВТ - Карстови води - Малко Белово, Карстови води - Централно Родопски масив, Карстови води - Смолянски масив, Карстови води - Чирпан – Димитровград, Карстови води - Тополовградски масив и Карстови води - Св. Илийски комплекс, Карстови води - Сърнена гора, Карстови води - Настан - Триградски басейн, Карстови води - Ермореченски басейн и Карстови води- Ардино –Неделински басейн. На мониторинг подлежат и дванадесет ПВТ с пукнатинни води и това са: Пукнатинни води - Г. Малинско - Панагюрски район, Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона, Пукнатинни води - Сливенско-Сунгурларска зона, Пукнатинни води - Западно- и централнобалкански масив, Пукнатинни води - Централно Родопски комплекс, Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс, Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс, Пукнатинни води – Смолян, Пукнатинни води - Пещера-Доспат, Пукнатинни води - Крумовград - Кирковска зона, Пукнатинни води - Ивайловградски масив и Пукнатинни води - масив Шипка – Сливен. През първото полугодие на 2011г. в Източнобеломорски басейнов район най-съществено е замърсяването с нитрати. Подземните водни тела изложени на риск относно съдържание на нитрати (поне една стойност превишава СК на подземните води- 50 mg/l) и пунктовете, в които нитратите са превишавали нормата са представени на фигура 3.

Фиг.3

Таблицата

През първото полугодие на 2011г. след анализ на останалите задължителни показатели съгласно Заповедта за мониторинг се наблюдават превишения по пунктове и подземни водни тела, посочени в следващата таблица 3, като отчетените стойности са представени в пъти над СК.

Таблицата

Резултатите от анализа на метали показват превишение през първото тримесечие на 2011г. на СК за цинк (1 mg/l), регистрирано в Извор "Серафимовско дере", гр. Рудозем, привързан към ПВТ- BG3G00000PT046- Пукнатинни води - Централно Родопски комплекс, като отчетената стойност е 2.06 mg/l

От анализираните през първото полугодие на 2011г. пестициди и органични замърсители не се установяват превишения на определените в Наредба№1 стандарти.